Галерия Уфици
Избрах първия ден от Новата година за тази публикация, защото искам да започна тази година с емоции, красота и изкуство, които не само въздействат, но и дават едно особено чувство.
Духовната храна не е по-малко важна от другата храна.
Приятели, пожелавам ви през 2020 година да осъществите мечтите си, да пътувате, готвите и обичате с широко отворено сърце!
Не е трудно човек да е щастлив, само трябва да погледне с правилните очи към това, което има!
Флоренция
Мечтаех си да посетя Флоренция, защото още през лятото прочетох историята на фамилия Медичи. За Флоренция може да прочетете – тук.
След като в Милано видях последната творба на Микеланджело, погледнах с други очи на изкуството.
Такова въздействие ми оказа тази творба, че сега при посещението на Уфици…емоцийте превзеха всяка частичка от духът ми.
Флорентински синдром
Днес ще ви покажа една малка частичка от Галерия Уфици. Тази галерия не отстъпва на Лувъра, Метрополитън и всички останали популярни галерии в света.
Тук във Флоренция мнозина получват така наречиния флорентински синдром.
Не се шегувам, стотици хора годишно го получват когато посетят Флоренция и галерия Уфици.
Всичко започва с писателя Стендал, когато през 1817 година посещава Флоренция и получава симптомите.
Когато дадено лице е изложено на преживяване от голямо лично значение, особено гледане на изкуство – изпада в дълбока депресия.
Депресията от видяното завладява хора на изкуството, създавайки им комплекс за малоценност.
В подкрепа на хората, които изпадат в подобни състояния в галерията има поставено легло.
Тук посетителите на Галерията могат да отдъхнат от видяното.
Сигурно се питате, какво пък толкова има там, че хората припадат от вълнение.
Е не всеки припада и не всеки може да оцени тези творби, но хората с очи виждащи изкуството се вълнуват.
Тук в Уфици има творби на Джото, Ботичели, Леонардо да Винчи, Рафаел, Джорджоне, Тициан, Фра Филипо Липи и много други.
Днес ще споделя кадрите ми от Уфици, които направих за 3-4 часа в галерията.
Видяхме най-важните творби, но за обстойна обиколка трябват дни.
Както знаете от разказа ми за Флоренция, пътувахме организирано и в галерията бяхме с екскурзовод на български. Благодаря на Славомир за прекрасната беседа в Уфици.
История на Уфици
Преди да стане Галерия, Уфици е била административна сграда.
През 1559 г. херцогът на Флоренция Козимо I Медичи започва да осъществява своя отдавнашен план да събере важните административни служби – т. нар. uffici, в една сграда.
За реализацията на проекта е поканен Джорджо Вазари, който се е учил при Микеланджело.
Козимо I му поръчва да построи внушителна сграда, в която да се помещава административният апарат на флорентинската държава. Вазари построява две импозантни крила с колони, ограждащи дълъг двор, който започва от края на площада край Палацо Векио.
След смъртта на Вазари строежът е довършен през 1581 г. от Бернардо Буонталенти и Алфонсо Париги – отново под покровителството на Медичите.
От Вазари е строен и затвореният пасаж, известен днес като „коридор Вазари“, който свързва Уфици и Палацо Векио с намиращия се на около 800 метра отвъд река Арно херцогски дворец – двореца Пити. Пасажът минава над река Арно като покрит коридор над магазините на Понте Векио и дава възможност на херцога бързо да стига до канцелариите. Също така той е и удобен изход за бягство.
Наследникът на Козимо I – Франческо I Медичи, превръща Уфици в Галерия и я отваря за посетители.
В основата на тази Галерия е семейната колекция от произведения на изкуството на Медичите, събирана няколко века.
Последната представителка на фамилията Медичи – Ана Мария, оставя завещание, в което се разпорежда „всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците“. Така съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство остават завинаги във Флоренция.
Фамилия Медичи
Фамилия Медичи е с невероятна история, която препоръчвам да прочетете.
Като кръстници на Ренесанса и мецанати, за мен историята им е повече от интересна.
На този портрет е изобразен Козимо ди Джовани Медичи.
Художник на картината е Джакопо Понтормо.
Козимо има славата на покровител на културата и изкуството. През 1439 г. изпраща свои агенти по света да намерят древни ръкописи и през 1444 г. открива първата обществена библиотека „Сан Марко“. Това е революционна за времето си крачка, тъй като дотогава само църквата е разпространявала писменото знание.
Започнахме обиколката на Уфици с изкуството преди Хуманизма и Ренесанса.
Произведение на Джото – ”Мадона на Света троица”.
”Поклонението на влъхвите” от Джантеле ди Фабиано.
В Уфици набравих за деня, часа, за всичко останало.
Имаше само изкуство и история.
Картините на Леонардо да Винчи в Уфици
Леонардо да Винчи, той сравнително кратко време е бил гост на семейство Медечи.
В Уфици има три негови картини.
Това е ”Благовещение”.
Ангелът идва като посланик. Неговият образ е подчертан от три кипарисови дървета на равни разстояния едно от друго.
Ангелът наси добрата вест, че Мария ще роди сина на Господ.
Това е картината ”Поклонението на влъхвите”.
Незавършената картина на Леонардо.
Картината “Кръщението Христово” за Леонардо да Винчи е последният съвместен творчески проект с неговия учител Андреа дел Верокио.
По това време Леонардо вече завършва студиото на известен художник и започва независим път в изкуството.
По времето, когато работата е създадена, той е на около 20 години.
Сандро Ботичели
”Раждането на Венера” е картина на италиански художник от тосканската школа Сандро Ботичели.
Картината “Пролет” е на Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, по-известен като Сандро Ботичели е италиански художник. Наследява прякора си, който означава „Бъчвичката“, от пълния си по-голям брат.
Ботичели е един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на Високия Ренесанс.
Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“ (1476 г.), с което привлича вниманието на Медичите. На тази картина той рисува своя единствен автопортрет.
Ботичели е изобразил себе си в дясно в оранжера мантия.
Картината “Клевета”, тази картина е много въздействаща, поне за мен.
Ясно са изразени фрагменти от картината.
Истина и Разкаяние!
Картината е вдъхновена от събития във Флоренция, когато Медичите отново са били прогонени в изгнание, а Флоренция е управлявана от монахът Савонарола.
Той е крайно фанатизиран християнин, който става известен с едно от най-големите опустошавания на предмети на изкуството.
През 1497 г. на площад Синьория Савонарола издига “Клада на суетата”.
Изгарят се много произведения на изкуството — картини, скулптури, книги, дрехи и др.
Самият Ботичели също пострадва – и негови картини са изгорени.
Затова тази картина показва ясно всички тези емоции, свързани с истината, лъжата, доброто и лошото.
„Мадоната с нара“ отново творба на Ботичели.
”Битката при Сан Романо” показва победата на флорентинците над сиенеските войски и съюза, воден от миланския херцог в битката при Сан Романо (Пиза) през 1432 г. Николко да Толетино, началник на флорентинската армия, той е изобразен, докато Бернардино дела Карда, водачът начело на противниковите войски, нанася удари и развързва с жезъла, докато битката бушува наоколо.
”Лукреция Панчатики” портрет от Аньоло Бронзино.
Портрет на ”Момиче с книга”.
„Портрет на Елеонора Толедска със сина си“.
Филипо Липи, “Мадоната с младенеца и два ангела”. Предполага се, че за образа на Девата е позирала жената на художника, заобиколена от децата им.
Мария Медичи.
Рафаел – картини в Уфици
Рафаел автопортрет.
“Мадоната с щиглеца” известна и като Madonna del Cardellino е картина на известния италиански художник от епохата на Ренесанса, Рафаело.
Джорджо Вазари казва, че Рафаело е нарисувал тази картина за своя приятел Лоренцо Нази, флорентински търговец на вълна, по случай сватбата му. Изобразява Богородица с младенеца и малкият Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ вероятно на бъдещите му страдания.
Алегорията е, че щиглеца се храни с магарешки бодили. Цялата композиция е под формата на пирамида, като главата на Богородица е върха на пирамидата. Единичните дървета, вляво и вдясно от фигурите, рамкират цялата композиция.
Портрет на Мадалена Дони от Рафаел.
Известни картини в Уфици
Дони Тондо, Дони Мадона, понякога наричана и ”Светото семейство” е една от трите оцеляли панелни картини на възрастния Микеланджело, и единствената, която е завършена.
Пиеро де ла Франческа е един от най-значимите таланти в италианската живопис.
Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи. Той е монументалист, наблюдателен, умеещ да се издига над подробностите и да владее вниманието, чувствата и мислите на зрителите си и днес.
Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца.
Джовани Белини, Езерната мадона или Свещенна Алегория.
„Венера от Урбино“, Тициан.
Портрет на Елеонора Гонзага, херцогиня на Урбино.
Автопортрет на Рембранд.
Творчество на Караваджо в Уфици
„Болният Бакхус“
Идва ред на един мой любимец.
Караваджо.
Микеланджело Меризида Караваджо, наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник.
С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), той става един от основоположниците на Бароковата живопис.
В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие.
Картината „Медуза“ е поръчана е от кардинал Дел Монте, който поискал Караваджо да нарисува главата на Медуза на церемониалния щит, който да бъде поднесен през 1601 г. на Фердинад I ди Медичи, велик херцог на Тоскана. Поетът Джамбатиста Марино обявява, че този щит символизирал куража на Дука при победата му над враговете. Картината е забележителна с това, че усвоява вдлъбнатата повърхност на щита, като създава илюзията за триизмерност на изображението. По този начин главата на Горгона изглежда така разположена в пространството, като че кръвта около шията наистина се стича на земята.
Една изключителна творба.
”Пожертването на Исак от Авраам”, показва готовността на бащата да отнеме живота на детето си в името на Бог.
”Вещерство” (Алегория на Херкулес).
„Юдит обезглавява Олоферн“ е картина,
рисувана през 1612 – 1613 г. от италианската художничка Артемизия Джентилески.
Това е една малка частичка от безценните произведения на Уфици.
Зная, че отново ще отидем във Флоренция, защото не успяхме да посетим още няколко музея, които не са за пропускане.
Ако сте стигнали дотук, до края на тази доста дълга публикация, бих искала да ви благодаря, че идвате с мен на тези места.
Благодаря, че четете моите разкази от пътешествията ни.
Благодаря, че сте тук с мен сега.
Пожелавам ви да следвате мечтите си, да пътувате и да виждате света с широко отворени очи и сърце!
Само така ще усетите щастието от видяното и преживяното!
Прекрасна и успешна година!
Аз пожелавам на себе си и семейството ми да сме заедно и здрави.
Знам, че останалото ще го постигнем с труд, постоянство и любов!
Може да прочетете разказа ни от посещението на Тунис тук.
Както и да научите повече за едно от любимите ни места за море в България.
Прочетете и разказа ни от Виена тук.
Ако искате съвет какво да опитате когато отидете в Албания тук
Поставяме линкове към платформите, в които можете да ни намерите:
Поставяме линкове към платформите, в които можете да откриете Теди Титова и да подкрепите работата й.
- Фейсбук страница
- Инстаграм
- Видео канал
- Кулинарна група “Домашни вкусотии с Теди Титова”
- Кулинарна група “Сготвено с Домашни вкусотии”
- Вижте и видеата ми в TikTok
