Шопинг в Одрин
Напоследък пазаруването в Одрин е доста популярно и има защо. Основно интересът ни към продуктите идва от ниската стойност на турската лира. Преди да отидем до Одрин, си мислих, че нещата с техните продукти е на познатия у нас принцип. Ако е много евтино, е с лошо качество. Дори и понякога тук, скъпите стоки на нищо нe приличат. Мнението ми се промени след първите 30 минути от стъпването на популярните места за пазар.
Промени се с купуването на 100 % истински хляб, който струваше около 40 ст. Влезнах в пекарната, видях пеща, видях как вадят хляба и зареждат със следващия…последва и опитването му…Тук в нашата мила родина не се среща вече такъв хляб, но ако имате удоволствието да го срещнете, сигурно няма да платите 40 ст. И в случая въпроса не е в цената, а във вкусът му!
Решихме да отидем в Одрин не толкова заради модерният шопинг там, аз исках да опитам кухнята им, да си купя кори за баница, пресен кадайф, да опитам кюнефе от извора. Да се потопя в атмосферата на града. Чисто исторически Одрин има интересна и достолепна история.
Одрин – българска история
Одрин е пропит с българска история. Четири наши царе са водили битки в околностите му. Градът е бил обсаждан, превземан, заселван и напускан неведнъж от българите. До началото на 20-ти век тук са живеели от 3 до 5 хиляди наши сънародници. В Одрин имало две български гимназии и няколко наши църкви. Но през 1913 г. голяма част от българското население е прогонено заради Междусъюзническата война. Край Одрин се събират трите български реки Арда, Тунджа и Марица в една пълноводна река, която носи името на Марица /най-голямата от трите/. Има дори нашенска легенда за тях, оприличавайки ги на три опърничави сестри, превърнати в буйни потоци, които стигнали до Одрин и решили да се надпреварват коя първа ще се влее в Бяло море и т.н…
Лалетата са символ на града.
Всъщност има легенда, която разказва защо лалетата са станали символ на Одрин. Тази легенда е свързана с джамията Селимие. Преди много години на това място живеела еврейка, която имала градини с редки сортове лалета. Управата на града и държавата искали да купят земите й, за да се построи джамията. Тя многократно отказвала да продаде имота си, заради любимите й цветя. Легендата разказва, че Аллах се разгневил и й изпратил наказание. За една нощ цялата безценна колекция от лалета увехнала и жената продала имота си на властите. От тогава на това място се издига джамията, която е емблематична за Турция, а лалето става символ на града.
Джамия Селимие
Насладете се на изяществото на джамията Селимие с най-високите минарета в Турция.
Намира се в центъра на града и се счита за един от архитектурните бисери на Турция. Построена е през 16 век с удивителни за епохата замах и мащаби по нареждане на султан Селим II. Това е джамията с най-високите минарета в цяла Турция – със цели 70,9 м. А куполът й е дори по-голям от този на прословутата „Св.София“ в Истанбул. В двора има красиви чешми, където мюсюлманите измиват краката си, преди да престъпят прага на джамията.
За да влязат в нея посетителите се приканват да се събуят боси. Отвътре Селимие е цялата изписана в калиграфски стил с цитати от корана.
Джамията е оградена от красиви градини и чешми.
Одрин история
Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък.
Харесаха ми павираните улички, по които има разположени магазини и кафенета.
Както споменах и в публикацията си за Одрински бюрек, градът много ми напомни за Пловдив. Може би заради павираните улици, макар че вече в Пловдив почти няма павета по улиците… но това е друга тема!
Сладките изкушения са на всяка крачка.
Преди да ви разкажа за сладките и солени изкушения на Одрин, ще ви покажа известния на шопинг любителите Син пазар, който работи в събота. Понеже ние ходихме в събота, успях да снимам тези красиви плодове и зеленчуци. С болка в сърцето, защото съм дете на човек изкарал по-голямата си част от живота по зеленчуковите пазари…видях, че и в това са по-добре от нас! Доста често се питам, каква е тази национална политика за затриване на пазарите в България! Това тук при нас не са пазари… Споделям го с болка в сърцето, защото такива маси няма от години. Както и толкова чисти продукти….
Синия пазар Одрин
Аз се удивих от аранжировките на масите!
От тук си купих одрински кори и кадаиф.
Посетихме и едни хранителни магазини, от които си купих сирене и кашкавал, които се оказаха истински. Без добавки, без стабилизатори и подобни. Вкусът…истински, като сиренето, което баба правеше. Твърдя толкова категорично за качеството на продуктите, защото съм правила домашно сирене и кашкавал и познавам идеално този вкус.
Какво да опитаме в Одрин
Тава джигер
В Одрин черният дроб, наричан “тава джигер”, е кулинарен султан. Има безброй ресторанти, известни като cigercisi, посветени на ястието. Затова пролетта в Одрин се свързва най-вече с ежегодния фестивал на черния дроб, който се провежда в средата на месец май. Циганските оркестри осигуряват музиката, а на главната улица са разположени множество сергии, предлагащи да опитате от ястието, с което градът е известен в цяла Турция и отвъд пределите й.
Тава джигер се сервира на купчинка, заобиколена от няколко гарнитури: прясно нарязан лук, тъмночервени подправки, известни като сумак, домати и сушени и изпържени люти чушки Karaaci от района на Караагач, Одрински вилает. С тава джигер турците пият чаша студен айран, наричан още турска мътеница.
Не пропуснахме да хапнем специалитета признат от цяла Турция и Европа. Дори четох някъде, че рецептата е защитена от ЮНЕСКО като традиционна за града. С поръчката ни веднага се сервираха добавките към блюдото ни. Хлябът е комплимент от заведението. Вкусните пикантни разядки също.
Не си мислете, че пропуснах да опитам агнешките шишчета изпечени на дървени въглища. По-вкусно агнешно не бях яла.
Това са Телешки кюфтенца от кълцано месо. Излишно е да казвам колко са вкусни.
Гледам тези снимки, спомням си за онзи вкус… и ми идва да се кача в колата и да потегля отново към Одрин, повярвайте ми!
След този неустоим обяд, се разходихме из главната чаршия на Одрин. Денят беше слънчев и прекрасен.
Къде да опитаме кюнефе в Одрин
В късният следобед, дойде време за турско кафе и сладки изкушения! Не ги пропуснах, нямаше да мога да си тръгна, ако не бях опитала Кюнефе.
Седнахме в едно кафе на центъра, което предлагате сетове със сладкиши и типични лакомства. Веднага направихме избора си, не беше лесен, но исках да опитам колкото мога повече неща.
Тук имаше сутляш, казан диби и техния крем карамел. В тези малки купички поднесени трите специалитета. Точно да опиташ от всичко.
И моята заветна цел … кюнефе с турски сладолед.
Не питайте колко бързо щракнах тези кадри. Едвам успях, защото всеки нападна десертите.
Любов от първата хапка, като ще опиша срещата ми с кюнефето!
Просто уникално вкусно!
Потеглих към Одрин резервирана към популярния шопинг туризъм. Тръгнах си сигурна, че ще върна отново и не заради праха за пране, а заради атмосферата, храната и приятните моменти там!
