Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Истанбул – част втора

Екскурзия до Истанбул

Това е втора част от моя разказ за приказен Истанбул.
Истанбул-първа част може да видите тук.
В първата част ви разказах за посещението ни на Света София и двореца Топкапъ.
Бързам да споделя, че посетихме Истанбул през края на февруари и началото на март тази година, или преди цялата история наречена коронавирус.
Причината едва сега да споделям част две е, че една такава публикация ми отнема много време, а напоследък времето все не ми достига.
Извинявам се за забавената история и ви пожелавам приятно четене и гледане на снимки. Много съм щастлива, че посетих Истанбул, защото той е уникален град и каквото и да се напише за него няма да е достатъчно.
Днес ще ви покажа малко кадри от нашия ден в Истанбул.

Разходка по Босфора в Истанбул

Разходка с корабче по Босфора определено не трябва да се пропуска.
Така, че имате ли време и възможност когато сте в Истанбул задължително се качете на корабче, за да се насладите на красотите на Босфора.

Какво ще видим по време на разходка с корабче в Истанбул?

По време на тази незабравима разходка по Босфора ще видите невероятни сгради следващи два основни стила в архитектурата. Европейски и Азиатски стил.
След завладяването си Истанбул започнал да се разширява отвъд градските стени.
Има легенда, която разказва, че Сюлейман Великолепни започва строителство покрай Босфора.
Както се досещате първо са построени джамиите, а след това и летните дворци на на неговите съветници. Така с течение на годините по двата бряга на Босфора се нареждат красиви летни вили и дворци, наподобяващи перлена огърлица.
Архитектурата на сградите била вдъхновена от стила Рококо.
През средата на 19 век се построяват и дворците в Европейски стил като: Долмабахче, Бейлербей и Кючуксу.

Започвам с първия кадър от корабчето, обхващащ панорамата на една малка част от Истанбул и по-точно Йеребатан сарнъджъ или наречено по нашенски Базилика цистерна.
Това е най-добре запазеното и най-голямото водохранилище с питейна вода в Истанбул, което прилича на дворец.
Едно от имената, с което цистерните се назовават е „Потъналият палат“. И тук ще споделя, че ако сте чели “Ад” на Дан Браун ще се сетите, че финала на книгата се развива именно тук.

Кула Галата

Издигаща се гордо и все така запазила се пред вековете, тя е една сграда с история почти както е и Константинопол.
В момента чета една чудесна книга, наречена “Кухнята на султана”, много често героите от книгата посещават квартал Галата и говорят за кулата. Тази кула е наричана Кулата на Христос или Кулата на Кръста наричана е така от преселници и търговци от Генуа, които обитават Константинопол през средновековието.
Това е една от най-забележителните сгради в Истанбул, изградена от камък е висока 67 метра.
Районът, в който е разположена, се нарича Каракьой, Karaköy, близо до площад Таксим на север от Златния рог.
Кула Галата е издигната през 1348 г., по време на експанзията на Генуа в Константинопол.
От 1717г. нататък по време на Османската империя кулата се е използвала като наблюдателница. Сега в нея има няколко ресторанта предлагащи вкусна храна и
грандиозна гледа към старинен Константинопол.
Разбираемо, след кулата Галата да покажа и Мостът Галата.

Мост Галата Истанбул

Той пъстър, той е натоварен,
той е шумен и в същото време богат на история.
Оказва се, че Моста Галата в Истанбул е сменял цели пет пъти облика си, за да остане в този вид, в който го виждаме днес.
Преминава своята трансформация от въжен мост, търговски мост,
изгаря и е построен отново в сегашния си вид.
Той свързва Каракьой и Еминюню.
Тези квартали, всъщност са новата северноевропейска
и старата южноевропейска част на Истанбул.
Както виждате на снимката ми на моста има десетки,
а може би стотици риболовци.
От сутрин до късно вечер може да видите рибарите тук.
Мостът впечатлява със своята търговска зона и не на последно място е водещ културен център на града.Тази разходка с кораб по Босфора ме впечатли и наистина мисля, че няма да я забравя.

На тази снимка може да видите сградата на
Музей на модерното изкуство в Истанбул.

Идва и една малка поредица от кадри, които определено спират погледа.
Това са снимките на Дворецът Долмабахче.

Дворецът Долмабахче – Истанбул

Това е от местата в Истанбул, които задължително трябва да посетите.
Подготвям отделна публикация за Долмабахче.
Вижте само колко е красив.

Долмабахче означава “запълнена градина” и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец.
Цялата история и още снимки в Истанбул-част 3.

Ciragan Palace или Прокълнатият дворец

Вижте този приказен дворец.Има легенда, която разказва, че днешния Ciragan Palace са се простирали градините на Казанджъоглу – от Бешикташ до Ортакьой. Има легенда разказва, че по времето на строежа малко след 1800 година освен върху градините е построен и върху древен храм на дервиши. Разказва се, че те проклели двореца. Това е само една легенда, но стойтелството и самата сграда търпят много тъжна история.
Поне двама султани са имали тъжна участ, след като са се захванали с този дворец.
Дали това е просто случайност или стари константинополски легенди, не зная. Но към днешна дата това е един от най-скъпите хотели в Истанбул и света.

Ето, че бавно и унесени в легендарни разкази за древен Константинопол и днешен Истанбул пред нас се разкрива и Босфора.

Джамията Ортакьой

Голямата императорска джамия на султан Абдул Меджид в Бешикташ.
Тя е разположена на брега на кея на площад Ортакьой.
Това е едно от най-популярните места на Босфора.

Босфора Истанбул

Босфора е протокът, който свързва Мраморно и Черно море, и разделя европейската част на Турция наречена Румелия от азиатската наречена Анадола.
Името означава Пътят на юницата и идва от гръцки. Може да се преведе и като Говежди брод. Нарича се така, защото има легенда, която разказва как една любовница на Зевс, която се наричали Ио, била превърната в юница или крава от богинята Хера.
Ио върнала своя човешки облик едва когато преминала Босфора, т.е. избягала от Азия и стъпила в Европа. Оттогава протокът разделящ двата континента бил наречен Пътят на юницата или Боспорос. С времето името се изменя и се запазва Босфор.

Крепостта Румели Хисар

Намираме се на европейския бряг на Босфора и пред нас застава тази гледка.
Това е Крепостта Румели Хисари.
Крепостта е построена от османския султан Мехмед II Фатих през 1452 година използвана е като затвор.
Тя е играла роля в обсадата и падането на Константинопол през 1453 година. Когато малко след това идва и края на Византийската империя.

Момина кула в Истанбул

За тази кула има доста истории и легенди. По време на плаването ни с корабчето, нашия водач ни разказа тази легенда,
която и аз ще споделя с вас.

“Момината кула е наречена така на дъщерята на султан, който много я обичал. Един ден до султана достига ясновидец, които предрича, че принцесата ще умре когато навърши пълнолетие. Султанът искал всячески да предпази дъщеря си и решил на острова да бъде построена непристъпна кула. Веднага, след като кулата е готова той премества девойката там с идеята да я предпази от смъртта. В деня, когато принцесата навършва 18 години, султанът й изпраща кошница с плодове. Обаче султанът не подозирал, че в кошницата се скрила отровна змия. Веднага, след като девойката взема кошницата, змията изпълзяла и ухапала принцесата. Както се досещате тя починала и така предсказанието се сбъднало.
От тогава тази кула била наречена Момина кула”.
Ето и още няколко кадъра на дворци и красоти.

Това са една малка част от красивите сгради образуващи перлената оргърлица на Босфора. Нямаше как да споделя всички с вас, защото рискувам срив на сайта.
Все пак нека оставя и малко изненади на тези от вас, които ще видят за първи път на живо красотата на Истанбул.

След разходката с корабче по Босфора се насочихме към Парка Миниатюрк.

Парка Миниатюрк

Той се намира в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог.
В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в цяла Турция.
Струва си да се посети.

Свети Стефан или Желязната църква
в Истанбул

След Парк Миниатюрк посетихме и Свети Стефан позната като Желязната църква в Истанбул. Тя е направена от готови железни елементи и е единствената православна желязна църква.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява голям двор с три постройки – една дървена и две каменни на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Така започва историята на Свети Стефан.

Какво да видим в Истанбул?

След посещението на Свети Стефан се насладихме на свободното време извън програмата на екскурзията.
Хубавото на организираното пътуване, е че не мислиш за придвижването в мегаполис като Истанбул. Защото тези 17 милиона жители никога не спят. Градът е в постоянен трафик. Хубавото на този прекрасен ден, е че нашия автобус ни остави на Египетския пазар, където започна нашето потапяне в улиците на търговците и вкусотиите.
Подготвям публикация включваща Двореца Долмабахче, Египетски пазар и Капалъ чарши. И една специална публикация на тема: Какво да опитаме в Истанбул или уличната храна на Истанбул.

Може да прочетете разказа ни от посещението на Верона тук.
Ако се интересувате от пътуването ни доПрага тук.Прочетете и разказа ни от град Будапеща тук.
Ако искате съвет какво да опитате, когато отидете вАлбания тук



Оставете коментар