Лаго ди Гарда
Благотворното езеро или Лаго ди Гарда е най-голямото италианско езеро. Благоприятния климат позволява тук да се отглеждат маслини, каперси и дори лимони. По бреговете на Града има малки китни градчета, които пленяват със своя чар и красота. Имахме удоволствието да посетим Сирмионе и Бардолино. Прекрасни езерни градчета с неописуем чар и ненагледна красота!
Около езерото Гарда ще срещнете много хора, които правят слънчеви бани и се къпят в езерото. Водите му са чисти, с наситен син цвят. Самото езеро се слави с термалните си изори.
Разходка с корабче – Сирмионе
Имахме обиколка на Сирмионе с корабче. Обиколката беше невероятна, видяхме прекрасни гледки, радвам се, че успях да ги уловя в тези кадри.
Магическо място, омайвало през вековете римляни, готи, авари, веронци и венецианци. Всички те били покорени от фееричния чар на Сирмионе. Тук е идвал да си почива римският поет Катула, както и Цезар; ломбардите основават тук манастир през VIII век, а Данте е идвал тук да търси вдъхновение. Римляните построяват на това място два замъка, две пристанища и гигантска вила, която се издигала на скалата и чийто силует се очертавал на фона на езерото.
Днес могат да се видят останки от тази вила, която принадлежала на Катула (Catullo) – римски поет, живял през I век пр.н.е. Следващата гледка, която пленява е Крепостта в Сирмионе.
Крепостта, известна още като Замъкът Сирмионе или Рока Скалигер. Строежът на крепостта започва през 1277 г. от Мастино дела Скала. Намира се на стратегическо място, на входа на полуострова, заобиколена от ров.
В миналото достъпът е бил възможен само от подвижен мост, който сега е заменен с път. Дълго време крепостта е функционирала като военно укрепление срещу врагове.
В централната му част има музей, в който се помещават находки от римската епоха и средновековни артефакти.
Разходката с корабчето, включваше преминава под моста свързващ крепостта и града.
Беше чудесно!
Сирмионе
От 1405 до 1797 г. Сирмионе е под властта на Венецианската република, за което свидетелства и крилатия лъв – символ на Венеция над портата му. Той бил превърнат в непревземаемо укрепление и гарнизон на цветущата Република от север. Стените му били изградени от естествен местен камък и кирпич.
В XIII век замъка – крепост попада във владението на веронските Скалигери и именно от това време е и крепостта във вида, в която я виждаме днес. Скалигери построили и разширили укреплението на входа на Сирмионе и превърнали полуострова в цветущ град.
Самите улички на Сирмионе са тесни и оживени. Тук можете да опитате традиционни ястия, да хапете джелато или да си купите сувенири.
Тук е и вилата на недостижимата оперна прима Мария Калас и това обяснява класическите концерти, които през лятото не спират от крайбрежните площадчета и улици. Калас обожавала това място и с удоволствие прекарвала дните си тук. Живяла тук, във вилата си почти 7 години.
Ако разполагате с време, тук на този плаж можете да усетите слънчевите лъчи и приятната атмосфера на Гарда!
След Сирмионе, се насочихме към Бардолино.
Бардолино
Ако се озовете там, непременно се разходете по крайбрежната улица. Има пейки , на които да седнете и да се любувате на красотата.
Според археологически разкопки, направени в района, територията около Бардолио е била населена от хора още от праисторически времена. Въпреки това, днешното селище датира от ранното средновековие, когато Беренгарий от Италия построява замък тук (983 г). През годините градът е бил причисляван към различни административни общности, включително е бил австрийски административен център, както и част от република Венеция. Присъединен е към територията на Обединена Италия през 1866г.
Мекият климат в района позволява отглеждането на типично средиземноморски култури, като маслини, кипариси, дафиново дърво и други. Но основното перо в икономиката на Бардолино са отглеждането на лозя, от които се прави известното едноименно червено вино и розе, както и туризмът.
Ние обядвахме в това градче, храната беше прекрасна. След обяда направихме една приятна разходка.
Не пропуснах да се топна в езерото, около нас имаше плажуващи.
За финал
Ако сте пропуснали разказа ми за езерото Маджоре – тук, а да видите красотата на езерото Комо е просто задължително и може да го направите тук!
Ако все още не сте усетили магията на Най-красивите италиански езера, направете го!
Незабравимо изживяване е!
