Дворецът Хофбург
Днес ще ви разкажа за втория ни ден във Виена. Той е свободен ден или по избор има посещение на Съкровищницата на Хабсбургите в Двореца Хофбург с екскурзовод на български. Ние се записахме.
Дворецът Хофбург винаги е бил основната резиденция на императорите от династията на Хабсбургите във Виена. В днешно време има няколко музея, основният от които е „съкровищницата на Хабсбургите“. Това място в Австрия може да се сравни с „Диамантения фонд“ и „Оръжейната армия“ в Русия. В двореца се намира императорската корона на Свещената Римска империя, императорският меч и други реликви от властта на монарха.
Съкровищницата на Хабсбургите във Виена
Ако ще ходите във Виена, не пропускайте да я посетите. Аз ще ви покажа няколко снимки от там. Ето и предложението ми за топ 10 на забележителностите във Виена, които не бива да пропускате – тук.
Те са с по-различно качество, защото в съкровищницата е тъмно, така се съхраняват реликвите. При подходящ режим, успях да направя кадри. Ще ви разкажа, това което успях да запомня.
За един час беседа с изчерпателна информация и истинско историческо обогатяване, човек изпада в необяснимо състояние. Съкровищницата ще ви впечатли с богатата колекция от одежди, бохемската, австрийската и унгарската корона, както и тази на Свещената германска римска империя, редица ордени и лични вещи на императорите и техните роднини. Тук се намира и т.нар. „копие на съдбата”, за което се счита, че с него е бил прободен Христос на кръста. Успях да заснема и него.
Вижте снимките и се потопете в кралския свят. Както знаете, ефектът на живо е незаменим!
Короната на Императора на Свещената Римска Империя
Свещена Римска империя на германската нация. Империята е основана през 962 г., от източнофранкския крал Отон I Велики и се разглежда като пряко продължение на античната Римска империя и Франкската империя на Карл Велики.
Короната на Карл Велики, или короната на Свещената Римска империя е изработена през X-XI век. Определено впечатлява!
Най-интересното е, че Карл Велики не я е носил никога. Короната е кръстена на него, защото той е първият „император на Запада“, коронясан от папа Лъв III.
Короната на Карл Велики се е използвала единствено при коронация на императора на Свещената Римска империя. Тя не се използва в други случаи. Не е можело да се носи постоянно. Вместо нея са били използвани други корони от императорите за ежедневна употреба. Повечето от тях са загубени. Но официалната е запазена и се намира познайте къде? В Съкровищницата на Хабсбургите във Виена разбира се!
Императорската корона на Австро-Унгарска империя
Императорската корона на Австро-Унгарската империя е изработена през 1602 г. Тя е направена в Прага от майстор на име Ян Вермеен за император Рудолф II. Първоначално короната се използва като една от няколкото ежедневни от императора. А през 1804г. става официална корона на Австро-Унгарската империя.
Освен самата корона, в Съкровищницата се намират и още два символа на императорската власт. Кълбото и скиптърът.
Императорските одежди.
Комплект бижута на Елизабет Баварска – Сиси. Дарени на съкровищницата от последната и жива внучка. За двореца на Сиси – Ахилион, намиращ се на красивия остров Корфу, може да прочетете тук.
Златният съд за провеждане на кръщене.
В него се е пълнила водата за покръстването на членовете на императорското семейство. Понеже е изцяло от злато и тежи, големия съд не се е използвал. В дясно има по-малък, използвали са него.
Кошарата на “Орлето”
Кошарата на “орлето” или златната кошара на сина на Наполеон.
Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим. Роден е на 20 март 1811 от втория брак на Наполеон с Мария Луиза Австрийска. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 парижките законодателни органи го признават за император. За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“. От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа.
Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик. Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шьонбрун във Виена, Австрия.
Следват няколко кадъра на нещо силно впечатляващо.
Копието на Лонгин, познато и като Копието на съдбата
Най-значимата религиозна реликва в двореца Хофбург е артефактът Копието на съдбата. Или по-правилно е да се нарича „един от артефактите, претендиращ за правото да бъде наречен Копието на съдбата“. Това е така, защото има четири върха на копия в света и всички те претендират за титлата „Копие на съдбата“. Със сигурност обаче въпросното копие във Виена е основен претендент да е истинското.
Според легендата, докато Исус Христос е разпънат на кръста, римският центурион Лонгин го пробожда с копие. Точно затова копието се нарича още “копието на Лонгин”. Смята се, че копието на Съдбата дава на собственика си непобедимост в битка.
Част от кръста, на който е бил разпънат Иисус.
Българската корона на цар Калоян
А сега нещо изключително интересно! Може би това е българската корона принадлежала на цар Калоян!
Тази корона се намира в Съкровищницата и се води като короната на Ищван Бочкай – владетел Княжество Трансилвания (Източна Унгария). Някои учени предполагат, че е принадлежала на българските владетели от Второто царство. Според изследователите короната е изработена в Персия. Тя е обсипана със скъпоценни камъни, а на върха се намира зелен смарагд. Отпред е инкрустиран трудноразличим кръст. По време на Второто българско царство Персия е ислямизирана изцяло. Предполага се, че короната е правена по поръчка за християнски владетел. Сред изследователите има теза, че въпросната корона е подарък от османския султан Ахмед I за Ищван Бочкай. Короната е подарена в знак на добра воля във връзка със съюз през 1605г.
Счита се, че тази корона е принадлежала преди това на Цар Иван Шишман. А се предполага, че короната на Иван Шишман е същата, която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.
Виенското коронационно евангелие на Йоан
Виенското коронационно евангелие на Йоан се е използвало в церемонии още от преди повече от 800 години. То се е използвало при клетва за вярност от страна на Хабсбургите. Самата книга се показва само затворена и никога не се отваря. Евангелието е от 236 страници, а буквите в него са написани в сребро и злато. Корицата изобразява самия Бог, който държи Библията в лявата си ръка, а с дясната ръка благославя Дева Мария.
За финал
Не си мислите, че това са всички съкровища, които ще видите. Това е една малка част. Трудно се описват емоциите от видяното. Ето и още нещо изключително – съд от цял смарагд.
Сега подбирайки снимките за тази история, отново преживях онзи един час на онова място. Такова духовно и историческо обогатяване са безценни. Имате ли възможност, усетете сами тези емоции.
