Флоренция
Флоренция, този град е способен да остави и най-добрия оратор без думи!
Флоренция ни показва и дава ясен пример, че човешкият гении е безсмъртен. Душата ми бушува, а сърцето препуска, като си спомня къде бях и какво видях. Ще се опитам да овладея тази емоция и да ви опиша колкото мога повече неща, но зная, че няма да е същото.Там на живо е много, много по-хубаво.
Флоренция – Медичи
Флоренция е способна да ви прикове с изкуство, архитектура и история. Този град е приютил творбите и шедьоврите на толкова големи склуптори, художници и архитекти, че един ден не стига да се види всичко. Зная, че ще върна, защото искам още от тези емоции. Искам отново да видя всичко това и оново, което не успях! Отдавна посещението на Флоренция си беше една моя мечта. Усещах, че ще дойдем до тук, дори лятото си купих историята на фамилия Медичи, която изчетох буквално на един дъх. Благодарение на Медичите, Флоренция е това, което виждаме днес. Те са основоположниците на ренесансовото искуство, не само тук, но в цяла Европа! Покровителствали и подпомагали творците, за да не спират да създават шедьоври, които днес гледаме в Уфици и Лувъра. Ако не сте прочели историята на тази фамилия, направете го. Има върху какво да се замислим, изчитайки постиженията им.
Разходка из Флоренция
Посетихме Флоренция през септември. До сега ви отведох до Сиена – град на палиото, контадите и емоциите. Един ден във Венеция. Един ден в Пиза и Лука. Също така споделих и това, което опитахме в тези невероятни градове: Рецептата за пицата за Кристиано Роналдо и Panpepato di Siena / Панфорте. Ако ме следвате в Инстаграм, ще знаете, че отдавна качих снимки и там. Последвайте ме ТУК!
Скоро ще споделя и една вкусотия типична само за Флоренция. Но нека първо се разходим по улиците и да ви разкажа, за този единствен по рода си град.
Флоренция ни посрещна с много променливо време. Първо валеше, после беше слънчево, после пак валеше, пак печеше и така цял ден. Като пътешественици с опит, ви съветвам винаги да имате чадър и дъждобран в раницата си. Ако забравите, не се тревожете, има търговци, които продават, но цените са много по-високи от стандартните за чадър и дъждобран. Супер позитивната ни група, която не се изплаши от дъжда и която нямаше търпение за Флоренция започна обиколката от тук. Това е базиликата Санта Мария Новела. Изпълнението на главната фасада е по проект на Леон Батиста Алберти и се превръща в един от еталоните за ренесансовата архитектура. Храмът и прилежащият манастир съдържат изобилие от безценни произведения на изкуството и гробници на исторически значими личности.
Църквата е наречена Новела (Нова), тъй като е построена на мястото на съществуващ от IX век параклис носещ също името Санта Мария. Когато теренът е прехвърлен на Доминиканския орден през 1221 година, духовниците решават да построят нов голям храм с прилежащ към него манастир.
След това поехме по тесните улички на Флоренция.
Какво да видим във Флоренция?
Неусетно и в увлекателни истории, месният гид ни доведе до двореца Строци. Фамилия Строци са били също една от видните фамилии във Флоренция. Както се досещате са имали неразбирателство с Медичите. Години наред те се сродяват, воюват, изгонват едни други от града. Историята на тази вражда е много интересна.
Ако се загледате внимателно в снимката ще видите, едни големи метални кръгове. Те са сложили за връзване на конете. А там където е седнал човека, си е точно вид пейка.
Строителството на двореца е започнато през 1489 г. от Бенедето да Маяно , за Филипо Строци Старейшина.
Сега двореца е действаща галерия. Палацото остава седалище на семейство Строци до 1937 г.
Сега ще ви покажа нещо много интересно. Така наречения „винен прозорец“ ( buchetta del vino ). Това е името, дадено на прорезите, отворени по стените на благородните дворци през 17-ти век, когато след търговска криза във Флоренция властите предоставят на собствениците на лозята да допълнят доходите си с продажбата на вино на дребно.
Една интересна улица!
Улицата на красавиците
Сигурно се досещате, какво искам да кажа.
На тази улица се намират едни от най-старите Остерии. Остерия, сигурно се питате какво е това?
В миналото остерия е била място, където местните жители се събирали, за да играят карти и да пият вино. Този тип заведение не винаги сервира храна, а по-скоро остерия е доста подобна на бар. Остериите преминават през годините и сега са тясно обвързани с траториите. Тук ще намерите домашно приготвени ястия и селски чар.
След улицата на красивите дами се отправихме към Палацо Бартолини Салимбени.
Палацо Бартолини Салимбени
Палацо Бартолини Салимбени е построен между 1520 и 1523 г. от архитекта Бачио д’Аньоло за богато семейство търговци на вълна, чиито потомци са първоначално от Сиена. Това жилищно палацо представлява нетрадиционен, авангарден архитектурен стил за този период.
Има една интригуваща приказка за семейство Бартолини Салимбени.
Тези богати търговци на вълна са известни със своята старателна и неуморна работна етика, така че не е изненадващо, че са избрали мотото си да бъде: Per non dormire (да не спи) – което е гравирано в няколко от кръстовете на прозореца.
Легендата обаче твърди, че в историята има нещо повече от тяхната трудолюбива природа. Всъщност друг декоративен елемент, свързан с тази теория, може да се намери в граница със символ от семейния им герб, пръстен, съдържащ 3 мака. Говори се, че те използвали хитър трик, за да изкупят пратка от скъпоценна вълна, която всъщност им донесла огромното богатство.
Тези хитри търговци организирали пищен пир за своите колеги и конкуренти. Легендата разказва, че храната и питиетата били със съдържание на опиум и всички заспали. Понеже очаквали доставката на вълна рано сутринта, само фамилия Салимбери отишли да посрещнат пратките с вълна и ги купили. Техните конкуренти се събудили едва по обяд и когато се отправили към тържището за вълна, се оказало, че такава няма. Тогава всички разбрали, че били надхитрени.
Orsanmichele
Разходката из Флоренция ни отведе и до едно също интересно място.
Orsanmichele е доста дълго име за църква, състоящо се от три различни думи, всички сгъстени в една. Конструкцията била заобиколена от зеленчукова градина, принадлежаща на бенедиктинския манастир.
Първоначалната структура е разрушена през 1239 г. и около 1290 г. Арнолфо ди Камбия е нает за изграждане на ложа за пазара. Тази сграда, изработена от дърво е била силно повредена при пожар и възстановена отново през 1336 г. като пазар и място за съхранение на зърно.
Как е възможно зърнохранилището да се превърне в религиозен дом за поклонения?
Тук пред тази смятана за чудодейна икона, идват поклонници. И пазарът е превърнат в храм. Смятали са, че девата е помогнала при борбата с чумата.
Площад на републиката
Преминахме и през площада на републиката. Но тук разбрахме, че флорентици, не са му особено големи фенове.
Те предпочитат стария център и имат право. Защото сега тепърва ще видите красоти.
Неизбежно и непростимо би било да се пропусне улицата, къщата и музеят на Данте.
Историята на Данте е много интересна. Той е бил държавен чиновник и решава да опише какво се случва с хората когато са на власт и имат средства. Понеже той описва реални хора, те не остават доволни от произведението му и той бива прогонен от Флоренция.
Това е супер накратко, разбира се. Интересното е, че на малкия площат на Данте, пред къщата-музей може да видите нещо уникално. Профилът му на една от уличните плочи.
Както казах, времето беше променливо и не съм сигуна от водата, дали се вижда добре, профила на Данте.
И така почти онемели от тази гледка се озовахме пред Санта Мария дел Фиоре.
Санта Мария дел Фиоре
Тя е катедралата и най-голямата църква на Флоренция. Строежът й започнал през 1296 г. в готически стил, следва проект на Арнолфо ди Камбио и строеж е завършен през 1436 г., като куполът е дело на Филипо Брунелески.
Катедралата е строена около шест века под ръководството на най-малко шест архитекти. Първият камък в основите на зданието е заложен от кардинал Пиетро Валериано Дурагуера на 9 септември 1296 г. Първият архитект Арнолфо ди Камбио разработва проект и започва строителството през 1310 г. Той проектира три широки кораба, завършващи под купол с осмоъгълна форма, като средният кораб е разположен на мястото на старата катедрала „Санта Репарата“. След неговата смърт строителството спира за тридесет години.
През 1419 г. флорентинската гилдия на търговците на вълна провежда конкурс за проект на конструкцията на купола. Основните конкуренти са Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески. Филипо Брунелески се ползва с подкрепата на Козимо Медичи. Брунелески печели конкурса и получава поръчката. Гиберти е назначен за негов помощник, но впоследствие се отказва поради други ангажименти. От 1423 г. Филипо Брунелески поема сам отговорността за изграждането на купола. Работата по купола започва през 1420 г., след 40-годишно прекъсване и завършва през 1436 г.
Резултатът е един от архитектурните шедьоври на Ранния Ренесанс и върхово постижение на инженерната мисъл. За купола са използвани 4 милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно измисля и още по-ефикасен подемник.
Катедралата е осветена от папа Евгений IV на 25 март 1436 г. от първия ден на годината според флорентинския календар, но фасадата остава недовършена.
Днешната фасада на катедралата е строена през 19 век и е завършена през 1887 г.
„Санта Мария дел Фиоре“ е с форма на латински кръст.
Това е новата фасада на катедралата.
Вратите на Рая
Вратите на Рая или Porta del Paradiso се наричат източните порти на баптистерия
„Сан Джовани Батиста“.
Те са изработени от ренесансовия скулптор Лоренцо Гиберти и неговите помощници в периода 1425 – 1452 г. по поръчка на настоятелството на флорентинската катедрала
„Санта Мария дел Фиоре“.
Вратите се състоят от 2 крила, на всяко от които има по 5 релефа, изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети, почерпани от „Стария завет“.
Баптистерият „Сан Джовани Батиста“ е християнска постройка, служила в епохата на Средновековието за кръщаване на гражданите на Флоренция. Разположен е в близост до катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. В изкуството на Ренесанса този баптистерий е от особено значение, тъй като в него се избистрят принципите на флорентинската архитектура или познатия ни Романофлорентински стил. И отново започна да вали! Но това не попречи на обиколката. Продължихме към едно място събрало около себе си величествени неща.
Площад на Синьорията
Внушителният Палацо Векио от XIV век все още е изпъкнал с кренелираната си кула.
The Palazzo Vecchio е кметството на града. Този масивен, романски дворец е сред най-впечатляващите кметства на Тоскана. Изгледът към площада с неговото копие на статуята на Давид на Микеланджело , както и галерията от статуи в съседната Ложа де Ланзи , ги превръща в едно от най-значимите обществени места в Италия.
Първоначално наричан Palazzo della Signoria , след това Signoria на Флоренция.
Сградата придобива сегашното си име, когато резиденцията на херцога Медичи е преместена през Арно в Двореца Пити.
Фонтанът на Нептун
Фонтанът на Нептун. Изработен от мрамор и бронз, фонтанът е поръчан през 1565 г. и е проектиран от Бачио Бандинели. Това е дело на скулптора Бартоломео Аманати.
През 1559 г. Козимо I Медичи обявява конкурс за проектиране на фонтан в момент, когато се изгражда и нов акведукт, първият, който довежда течаща вода в града. Гигантската 4.2-метровата фигура на Нептун е изработена от апуаски мрамор, е завършена през 1565 г. във времето за сватбата на Франческо де Медичи I с великата херцогиня Йохана Австрийска.
Давид на Микеланджело
Давид на Микеланджело! Това е шедьовър на ренесансовата скулптура, създаден в мрамор между 1501 и 1504 г. от италианския художник Микеланджело .
Давид е над 5 метра. Статуята е преместена в Galleria dell’Accademia във Флоренция, през 1873 г., а по-късно е заменена на първоначалното място с реплика.
Херкулес и Какус е бяла скулптура вдясно от входа на Палацо Векио в Пиаца дела Синьория. Тази творба на флорентинския художник Бачио Бандинели.
Персей с главата на Медуза е бронзова скулптура, изработена от Бенвенуто Челини в периода 1545–1554 г. Скулптурата изобразяващи историята на Персей и Андромеда.
Намира се в Ложа де Ланзи на площада.
Една много интересна скулптора.
Заснета от два ъгъла при различно време, по време на дъжд и слънце.
Изнасилването на жените Сабине е инцидент в римската митология, при който мъжете от Рим извършили масово отвличане на млади жени от другите градове в региона.
Той е бил често срещан предмет и вдъхновение на художници, особено през епохата на Ренесанса и след Ренесанса.
Козимо I Медичи
Сред многото му постижения трябва да се отбележи създаването на Уфици,
първоначално замислена като сграда за правителството, а днес една от най-известните галерии в света. Той завършва и двореца Пити като дом за Медичите и създава забележителните градини Боболи зад Пити. Козимо е патрон на много творци, сред които и Вазари, Челини, и архитекта Балтазар Ланци. Голяма бронзова конна статуя на Козимо I, направена от Джамболоня, издигната през 1598, все още стои днес на главния площад на Флоренция.
И ето ни тук на Понте Векио или стария мост над река Арно. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между галерия Уфици и Двореца Пити.
През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета.
Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата на моста са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам и след тях се нанасят бижутерите.
Това е скулптурата на Селини на моста Понте Векио.
И така ще приключа този дълъг разказ с Леонардо и ще ви споделя, че посетихме галерия Уфици. Отидете ли във Флоренция, не пропускайте галерията. Ще получите толкова душевна храна, че няколко години не ще почувствате глад за изкуство. Ето тук може да видите какво заснех в галерията.
За финал
Флоренция, зная, че ще се върна, защото не видях всичко от теб! От сега планувам следващите екскурзии и зная, че е въпрос на време да се срещнем отново!
