Църквата-костница Света Неделя в Батак
За начало искам да започна разказа си, ще кажа нещо важно! Първото нещо което се загмездва в главата и мислите ми, щом стане въпрос за църквата-костница в град Батак. Хорааааа, българи – всеки един от нас трябва да отиде на това място. Да го посети, види с очите си и да го преживее. И след това, всеки един от нас трябва да заведе детето или децата си. За да видят с очите си какви българи е имало. За да им се разкаже на място и те разберат, че хора са умирали за България и са давали за идеала да съществува страната ни и християнската ни религия не само живота си, а и живота на най-близките и децата си. Че е имало хора, които толкова са обичали България, че за тях това е било повече от Всичко! Имало е. Вече няма!
Моля не бъркайте онези хора със сегашните навъдили се псевдо патриоти, готови да монетизират изкуственото си влияние при първа възможност. Не им се връзвайте. И възпитайте децата си така, че и те да могат да разпознават истинското от грозния фалшификат. Обществото ни е тежко болно. Дефицита на култура, обич към страната ни и знание за историята ни, сред децата ни е много голям. Голям е и сред възрастните за съжаление. Единствения начин да се преодолее е с говорене и възпитаване към любов към историята и страната ни. Всеки от нас трябва да го направи с наследниците си. И всички сме вече закъснели сякаш. Но ако трябва да започнем отнякъде, може би това е Батак!
Град Батак – България
Може би беше излишно това лирично отклонение, но идваше ми отвътре и реших да започна с него. Да се върна сега на град Батак. Самия град се намира в Западните Родопи. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни хълмове. Първоначалното му име е било Батево. В последствие по време на Османската власт името е сменено на днешното – Батак. Батак на турски значи – кал. Това е накратко за града. Всъщност в съзнанието на всеки българин, Батак се свързва най-вече с едно.
С изключително трагичните събития случили се в града по време на Априлското въстание, както и веднага след неговото потушаване. И понеже Рая поради ред причини – ковид и т.н., така и не беше ходила в Батак, решихме да я заведем. За да види и да се докосне на живо до тази трагична история. Която всеки знае и всеки е чувал, но бидейки на място в самата църква, усещането е съвсем различно.
Априлското въстание
Църквата-костница Света Неделя е един от най-тежките спомени за борбата за освобождение на България. След неуспешния край на Априлското въстание през месец май 1876г. първенците на селото решават са спасят живота на хората и предават миролюбиво оръжието си на Ахмед Ага – предвождащия турския башибозук. Въпреки думата му, че никой няма да пострада, веднага след предаването на оръжието настава масово клане. В настъпилата паника някои от хората успяват да избягат, а други да се скрият по къщи, училището и църкатата Света Неделя. Множество къщи с криещите се в тях хора са изгорени. Над 200 души намиращи се в училището също са изклани.
Църква-костница Батак
Около 2000 човека търсят спасение в църквата и се затварят в нея. А самата църква, всеки които е ходил и я е виждал знае, че тя е много малка. Много от българите загиват вътре от задушаване. Хората са били буквално един в друг. В продължение на три денонощия българите остават в църквата. Като междувременно са подложени на невероятни страдания. Заобградилите църквата турци, не спирали да стрелят през цялото време. И до ден днешен може да видите вътре следите от куршумите. Многократно през отворите са пускали кошери с пчели, за да жилят хората. Както и запалена слама, която да отрови и малкото наличен въздух.
Баташкото клане
Най-страшното за затворените в църквата българи било липсата на вода. Първите загинали от жаждата били деца. Нямащи никакъв избор, хората решили да издълбаят кладенец вътре в църквата. Но нямало никакви пособия за това. И така жените се принудили да започнаят да копаят с голи ръце, разчитайки само на ноктите си. Само и само, за да спасят децата си от смърт. За съжаление така и не успяли да достигнат до вода, въпреки огромните размери на ямата която изровили. Какво нещо е майчината любов! Как да не настръхне човек при тази история. Кладенецът и до ден днешен може да се види вътре в църката. Ето го и него!
След три денонощия волята на оцелелите българи се изчерпала. Тази които останали живи излезли от църквата, за да потърсят спасение и да молят за милост. Такава обаче нямало. При вида на малките деца, турският башибозук избива по жесток начин първо тях, набучвайки ги на ятаганите. Оцеляват само онези, който скланят да приемат исляма. Всички останали са обезглавени. Запазени са и се намират в църквата и дръвниците, с които са съсечени хората.
За финал
Няма как да не настръхнеш, когато влезеш в църквата костница Света Неделя в Батак. Няма как и какъвто и да си, сълзите да не започнат да напират в теб. Отидете там и се докоснете до тази толкова тъжна и мрачна част от българската история. И заведете детето или децата си с вас. Да знаят какви българи е имало и да се гордеят с това. Така направихме и ние с нашето дете!
